Снимка: bgolympic.org
“Глас на миналото” е част от sportlive.bg, в който помним значителни твърдения за видни личности в българския спорт.
Последните дни са тъжни Български спорт И за нашите тежки спортисти. На 76 години Норикиан Нерикиан ни напусна, единственият български пушене с две олимпийски титли. Общият брой на медалите, спечелили от всички състезания, е 55, от които 27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови. Ще го изпратим в събота, 15. Марта на Националния стадион Васила Левски, където изпратихме на 30 март и страхотен Иван Абаджив.
Защо ще правим и за жените?
“До 1976 г., когато се тренирах особено, те все още го нямаха. За мен една жена беше жена. За мен една жена щеше да е отговорна за жените по света. Защото ще се състезаваме за жени?
Още: След папа Български пръчки той е той! Ясно е, когато прощаваме на този нореир Нурикиан
Хареса ли ви тези новини? Тогава не пропускайте момента на спорта – следвайте ни във Вибър тук!
По време на мъжки състезания имаше сто или двама души в коридорите, а на първия световен женски шампионат залата се скиташе за хора. Точно тогава президентът на Федерацията ми каза: „Ето защо правим жени като хора!“. И наистина имаше много красиви дами, които не можеха да кажат, че участват в повдигане на тежести. И с участието на Господ спортът стана малко по -разнообразен “, каза Нурикиян в интервю с колегата Мануел Янев през април 2019 г. години.
Два пъти стъпала на олимпийския връх
Един от единствените шест е да спечелите олимпийското злато за България два пъти. Има две световни титли (по това време бяха олимпийските турнири и световното първенство), бронз от Хавана в Лима 1971 г. и в Манила през 1974 г. на улицата в Берлин 197 и бронз във Варшава 1969 г. и Верона 1974 г.
Той подобри 5 световни рекорди – два по изхвърляне и три в своето отношение (във времето се състезаваха вдигане, хвърляне и натискане).
Още: България загуби голям комин в Teaman Nurikanu
“Всичко, което постигнах, е благодарение на спортаНа 14 -годишна възраст бях помощник Иван Абаджив, 4 години по -висши треньори на българския отбор. След това бях във федерацията 15 години. Никога не трябва да се примирява с постигнатото, но винаги трябва да се стреми напред. Това е лошо с нас спортисти, които Когато вдигнем 10 килограма, тогава искаме да вдигнем 12 кг, а когато вдигнем 12 кг, вече вземаме 15 килограма, те следват все повече и повече …“
Суеверие
“Спортът ни е психологически. Винаги съм излизал с левия крак на подиума. Спомних си, че когато напуснах левия крак и щях да отида на десния крак, но се върнах към десния крак, но се върнах с друг крак. Нореар Сейликан.
След прекратяването на спортната си кариера той е помощник треньор (1976 г.) и старши треньор на българския национален отбор (1989-1993). Той беше генерален секретар на Българската федерация за повдигане на тежести (1995-2004 г.), както и вицепрезидент на Международната федерация за вдигане на тежести (2001-2005 г.).
Повече от “глас от миналото”: Илиана Раева за талантлива гимнастика: В националния отбор няма завръщане!